"Шум се дига, шум до Бога,
Шефове дeбели, мaзни
край палата се въртят,
с нoвини разнообразни
вeстникарите крещят.
Тоз погалил, тоз зарязал,
тез ще дойдат! Не! Онез.
Входът някому показал,
другите поканил днес.
Всички ощ неуморими
три нощи веч как не спят.
Мигнат ли и пред очи им
все се кокали въртят.
Ходят, питат като в съне,
не усещат глад, ни мраз.
Всички днес са кат на тръне —
ето кризата у нас.
Само ние хич нехаем
със оръфаний балтон,
само ний не щем да знаем,
че в червения салон
разни планове се сплитат
зарад нов за нас ярем…
Атовете там се ритат,
ний „магаретата“ мрем!"
Няма коментари:
Публикуване на коментар